Как българката стана художница
Софийската градска художествена изложба стартира есенния сезон с впечатляваща галерия. „ Жените художници. Нови хоризонти сред двете войни “ събира в залите на първия етаж над 200 творби на изящното и декоративно-приложно изкуство от 65 авторки. Проектът е първото огромно изследване на появата и развиването на дамите в българското изобразително изкуство, което се случва през 20-те и 30-те години на ХХ в.
Още в деня на откриването припламна спор, обвързван не толкоз с тематиката на експозицията, а с наименованието ѝ — за какво „ Жени художници “, а не „ художнички “? От включените в изложбата архивни материали от тогавашната преса става ясно, че „ художници “ в заглавието е множествено число на „ художница “. „ Художница е дума, често използвана от рецензията в тези години “, прецизира Милена Балчева, едната от двете кураторки. „ И,от друга страна, се консултирахме и ни подсказаха, че „ жени художнички “ е перифраза “, включва се и другата, Рамона Димова.
В двете междувоенни десетилетия българското изкуство се развива бурно, сякаш с цел да навакса загубеното време през Първата световна и да изпревари възходящите предчувствия за нова война. С настъпването на мира жените се включват все по-активно в художествения живот. Нараства броят на желаещите да учат в Държавното рисувално учебно заведение (от 1921 година се нарича Художествена академия). Кураторките описват, че през 1919 година идва ред на първата независима галерия на жена - противоречиво е дали това е Елисавета Консулова-Вазова в София или Евгения Илиева в Стара Загора. Още по-рано, през 1907 година, се споменават еднодневни „ домашни “ изложения — в границите на домовете на художничките.
Първата българска художничка с академично обучение е родената през 1875 година в Шумен Елена Карамихайлова. Тя учи във Виена и Мюнхен, живее и излага в Швейцария и Германия, преди да се завърне у нас. В София членува в дружествата „ Съвременно изкуство “ и „ Родно изкуство “, участва в техните изложения.
Друго сдружение обаче изиграва решителната роля за приобщаването на българската художница към все по-бързо развиващия се живописен живот. През 1924 година дамите с университетски дипломи създават в София своя лична организация — Дружество на българките c висше образование (ДБВО). Художничките първи създават секция към ДБВО през 1928 година Същата година секцията организира и първата напълно женска галерия. Това се случва във време, когато на прекалената гласност от страна на женското държание не се гледа с положително око в никоя сфера, а жените още не са получили право да гласоподават.
Милена Балчева и Рамона Димова стартират събирането на творбите и материалите за изложбата преди три години, като пускат запитвания до всички галерии в страната. Съдействие им оказват още от СБХ и Съюза на колекционерите, Държавния архив… Работили са и много с изложбени каталози на сдруженията и изложения от интервала, като един от главните критерии за включване били художествените качества.
Творбите в изложбата представят необятен набор от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развиването на Секцията на художничките; „ женското “ творчество в подтекста на проведения живописен живот у нас; дамите художници в епохата на модернизма и дейната работа в региона на декоративно-приложните изкуства: текстил, керамика и художествена обработка на кожа. Освен известни и добре познати създатели като Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон, Мара Цончева следва да открием и художнички като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова и още доста, които тепърва ще получават известност.
Ако търсим разликите сред творчеството на дамите художници и на техните сътрудници от другия пол, в този период дамите заобикалят да изобразяват селскостопанския труд и войната. Рисуват най-често портрети и автопортрети, деца, пейзажи, натюрморти, актове, градски подиуми и доста цветя. През това време мъжете са спорели дали националната линия в изкуството е по-важна от обществената.
Предстои и издаването на каталог, който ще показа още по-богата картина на дамите в българското изкуство през 20-те и 30-те години. В него има и проучвателен момент с включване на спомагателни творби, от които има непокътнати черно-бели фотоси, но не е известно къде са оригиналите. Те ще бъдат включени с репродукции, прецизират кураторките.
Изложбата ще продължи до 27 ноември.
Още в деня на откриването припламна спор, обвързван не толкоз с тематиката на експозицията, а с наименованието ѝ — за какво „ Жени художници “, а не „ художнички “? От включените в изложбата архивни материали от тогавашната преса става ясно, че „ художници “ в заглавието е множествено число на „ художница “. „ Художница е дума, често използвана от рецензията в тези години “, прецизира Милена Балчева, едната от двете кураторки. „ И,от друга страна, се консултирахме и ни подсказаха, че „ жени художнички “ е перифраза “, включва се и другата, Рамона Димова.
В двете междувоенни десетилетия българското изкуство се развива бурно, сякаш с цел да навакса загубеното време през Първата световна и да изпревари възходящите предчувствия за нова война. С настъпването на мира жените се включват все по-активно в художествения живот. Нараства броят на желаещите да учат в Държавното рисувално учебно заведение (от 1921 година се нарича Художествена академия). Кураторките описват, че през 1919 година идва ред на първата независима галерия на жена - противоречиво е дали това е Елисавета Консулова-Вазова в София или Евгения Илиева в Стара Загора. Още по-рано, през 1907 година, се споменават еднодневни „ домашни “ изложения — в границите на домовете на художничките.
Първата българска художничка с академично обучение е родената през 1875 година в Шумен Елена Карамихайлова. Тя учи във Виена и Мюнхен, живее и излага в Швейцария и Германия, преди да се завърне у нас. В София членува в дружествата „ Съвременно изкуство “ и „ Родно изкуство “, участва в техните изложения.
Друго сдружение обаче изиграва решителната роля за приобщаването на българската художница към все по-бързо развиващия се живописен живот. През 1924 година дамите с университетски дипломи създават в София своя лична организация — Дружество на българките c висше образование (ДБВО). Художничките първи създават секция към ДБВО през 1928 година Същата година секцията организира и първата напълно женска галерия. Това се случва във време, когато на прекалената гласност от страна на женското държание не се гледа с положително око в никоя сфера, а жените още не са получили право да гласоподават.
Милена Балчева и Рамона Димова стартират събирането на творбите и материалите за изложбата преди три години, като пускат запитвания до всички галерии в страната. Съдействие им оказват още от СБХ и Съюза на колекционерите, Държавния архив… Работили са и много с изложбени каталози на сдруженията и изложения от интервала, като един от главните критерии за включване били художествените качества.
Творбите в изложбата представят необятен набор от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развиването на Секцията на художничките; „ женското “ творчество в подтекста на проведения живописен живот у нас; дамите художници в епохата на модернизма и дейната работа в региона на декоративно-приложните изкуства: текстил, керамика и художествена обработка на кожа. Освен известни и добре познати създатели като Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон, Мара Цончева следва да открием и художнички като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова и още доста, които тепърва ще получават известност.
Ако търсим разликите сред творчеството на дамите художници и на техните сътрудници от другия пол, в този период дамите заобикалят да изобразяват селскостопанския труд и войната. Рисуват най-често портрети и автопортрети, деца, пейзажи, натюрморти, актове, градски подиуми и доста цветя. През това време мъжете са спорели дали националната линия в изкуството е по-важна от обществената.
Предстои и издаването на каталог, който ще показа още по-богата картина на дамите в българското изкуство през 20-те и 30-те години. В него има и проучвателен момент с включване на спомагателни творби, от които има непокътнати черно-бели фотоси, но не е известно къде са оригиналите. Те ще бъдат включени с репродукции, прецизират кураторките.
Изложбата ще продължи до 27 ноември.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ